Кафето предстои

Книгата е издадена от Творческия фонд на Фондация "Буквите" като награда за първото място на Татяна Йотова в "Жени и вино, вино и жени 2014". Ако има нещо, с което да се направи паралел на творчеството на поeтесата от Айтос, това е реката: ту пълноводна и дълбока, със смелите си зигзази и неочаквани водовъртежи, блестяща под слънчевите лъчи, но криеща неочаквана дълбочина под привидността на спокойната си повърхност. И това се отнася не само до поезията на Татяна Йотова, а до всички жанрове, до които се е докосвало перото й. На дневен ред е „Кафето предстои”. Защо точно КАФЕ? И защо ПРЕДСТОИ? Едва ли е само заради топлината и удоволствието, които кафето носи. Горчивината му е дискретна – и точно такава е тя и в Татянините стихове. А сладостта? Тя идва от радостното усещане, което носи нейното жизнелюбие. То е и повод за срещи – и ей така, сякаш случайно, между другите, дребните неща, за които говорим, отпивайки, се изплъзват и онези перли на душата, кътани и пазени за приятели, които правят кафето не просто изпито, а споделено. Споделеността е в основата на тази книга – и тъкмо нейната искреност е тази, която завладява. Всъщност от жанрова гледна точка тук има едно пъстро съжителство както на съвсем изчистени лирически творби, така и на текстове за песни, но това не прави книгата разнородна, защото всичките творби в нея са споени от любовта, копнежите и крехките човешки надежди. „Себе си тръгвай да търсиш! Не стой!” – е не просто едноминутен порив, а изстрадана истина, която зове към нови неизследвани хоризонти и открития. И действително във всяка от включените творби откривателството е налице: душата ликува, откривайки като че ли за първи път и вятъра „безбродник”, и прозореца „животворен”, и целия този „живот несретен, болка, безнадеждност / и някаква човечност загрубяла, / а всъщност толкова копняла нежност…” И всичко това – пречупено през една ярка образност, която внушава, убеждава, грабва. Затова и рефренът КАФЕТО ПРЕДСТОИ преминава по един съвсем естествен начин в обещанието, че ЖИВОТЪТ ПРЕДСТОИ! Нека пожелаем същото и на поетическите рожби на Татяна Йотова – дълъг живот, пълен с щедрост и споделеност! Защото... защото кафето предстои! Светлана Йонкова